ОГЛАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГЛА̀ВЕЦ¹, мн. огла̀вци, след числ. ‑а, м. Диал. Умал. от оглав¹; оглавниче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

О̀ГЛА̀ВЕЦ², ‑ът, ‑а, мн. огла̀вци, след числ. ‑а, м. Диал. Умал. от оглав²; годежец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.