ОГЛА̀ВНИЦА

ОГЛА̀ВНИЦА ж. Диал. Годеница; главеница, главница. Момата, която отсега е вече оглавница, си излиза веднага, след като целува на сичките ръка. СбНУ VIII, 45. На секой член от тоя дом оглавницата ще приготви дарове, които ще ги раздаде след сватбата на втория ден. СбНУ VIII, 47. Той [оглавникът] не може вече да говори с друга мома,..; той трябва да познава само оглавницата си. СбНУ VIII, 45.

Списък на думите по буква