ОГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛАСЀН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оглася¹ и от оглася се като прил. За някакъв факт, събитие, документ и под. — който е станал известен, който е съобщен, обикн. от пресата и средствата за масово осведомяване; оповестен, известен, разгласен, прогласен. Огласени резултати. Огласени постановления.

ОГЛАСЀН², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оглася² и от оглася се като прил. Обикн. за помещение, пространство и под. — който е изпълнен с гласове, викове, звукове. Под гъста усойна гора — пространно ливаде, изпъстрено с хиляди полски цветовце и огласено от песните на хиляди пойни птиченца. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Учителят запазва спомена за светлите класни стаи и огласените училищни коридори до края на живота си.

ОГЛАСЀН³, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Прич. мин. страд. от оглася³. 1. Църк. Който е подготвен да приеме християнската вяра, но още не е кръстен; оглашен³. Намират ся и християне от западното изповедание до 300 хил. души, огласени около 13 век от священоапостоли французи. Ив. Богоров, КГ, 232. Литургия "оглашених" нарича ся оная част на литургията, която подобно на другите служби състои ся из псалмопения, читания молитви и на която в древността могли са да присъствуват с верните и огласените. З. Петров и др., ЧБ (превод), 93-94. // Остар. Книж. Който е подготвен, одобрен за участие в някаква организация, общество или движение, но все още не е посветен, не е приет в тях; оглашен³. Обществото на последователите му [на Манес] ся разделяло на оглашени и съвършени, които били длъжни строго да ся въздържат от мясо, яйца. Д. Душанов, ИПХЧ, 50.

2. Остар. Книж. Който официално е назначен, определен, упълномощен за някаква дейност, задача; упълномощен.