ОГЛАШЀН

ОГЛАШЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. Прич. мин. страд. от оглаша3 като прил. 1. Който е подготвен да приеме християнството, да бъде покръстен; огласен3. Вторий дял на литургията се нарича литургия за оглашените, защото на нея могат да присъствуват не само христяне, но и оглашени люде, сир. ония, които искат да приемат христовата вяра и затова се учат божий закон, а още не са се покръстили. Д. Манчев, НН (превод), 139. Говореха оглашени мъже, че сбирал [чужденецът] на молитва и беседа среднощ богомилите в подземната горница

на обител "Света Параскева". Н. Райнов, КЦ, 119.

2. Който официално е назначен, определен, упълномощен за някаква дейност, задача; огласен3. Днес ще застане [Замбин] пред генерал Горича с пълномощие от българите, вече законно и редно ще заговори от тяхно име.. Сега, когато идеше като оглашен пратеник, с истинско достойнство. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 553-555. Малцина са оглашените на това мъчно и сложно изкуство [театър]. И затова вековете раждат един Шекспир. Р, 1927, бр. 257, 2. Когато е владяло навред дебелото невежество, тогива, когато омразата, гоненията против училища, против просвещението,.., са били в силата си, тогива тия [на просвещението] искри, тия лъчи се виждаха като по-силно да действуват над малцината оглашени — първи народни дейци. Ил. Блъсков, ДБ, 86.

3. Който е подготвен, одобрен за участие в някаква организация, общество или движение, но още не е приет, посветен; огласен3. Обявенията за поста еснафлия е ставал оглашен и за обществото. СбНУ ХХХIII, 47. Малцина можеха да преминат прага на тяхното капище. Имаше писатели, които се опитваха да влязат вътре, но не успяваха. Някои стояха отвън като оглашени. М. Кремен, РЯ, 581.

4. Прен. Индив. Който е недостоен, презрян. Езикът .. е до такава степен поповски,.., щото оглашените смъртни никак не са в състояние да го разберат. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 168-169. — А ще ли да иде ваш Иван? — питала една жена друга една жена. — Ще ли да иде! Аз мисла, че ние не сме нито крастави, нито оглашени, нито проклети от бащите си, отговорила тя с достойнстнво и с особена гордост. Л. Каравелов, Съч. V, 86.

5. Като същ. а) Лице, което е подготвено да приеме християнската вяра, да бъде покръстено. Ще се ходи по всичките села оглашените да се търсят и изново второ кръстят. М. Кънчев, В, 245. Не, царице — не ще се върне княз Бенеамин! С презвитер Иеремия отидоха някъде далек — на оглашени слово да говорят! Н. Райнов, ВДБ, 82. Притворът в старо враме бил е назначен за трапеза,.. После е бил място за оглашените и каящите ся. З. Петров и др., ЧБ (превод), 11. б) Лице, което е подготвено, одобрено за участие в някаква организация, общество, движение или дело. Обширният двор на съседнята Кривошиева къща се пълнеше едновременно с оглашени. К. Величков, ПССъч. I, 134. Обр. В СУ редица специалности имат два профила — научен и педагогически. Още от първия учебен ден новите жители на Алма матер се разделят принудително на две: "оглашени" — ония, на които принадлежи голямото бъдеще на науката, и "обречени" — ония, които след две години ще викат: "Не искам да стана даскал бе!" С. Северняк, ИРЕ, 286. в) Прен. с предл. в. Лице, което е привлечено за някаква кауза, дейност и под., чието значение и роля е осъзнало. Тюцко Григоров Табако беше един от оглашените от него в българщината. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32.

Списък на думите по буква