ОГЛАШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГЛАШЀНИЕ1, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Гласност, огласяване1. Господине редакторе на Македония! Умолявате се в интереса на българската публика да дадете оглашение на долуподписаните новини. Н. Бончев, Съч. I, 55.
2. Църк. Гласно изричане, произнасяне, обикн. с повтаряне на определена фраза от някакъв църковен ритуал. В "Света София" еретикът философ Итала бива принуден с непокрита глава да слуша как се анатемосва учението му. А след всяко оглашение го задължават да повтаря със собствените си уста "анатема"! Н. Драгова, КО, 112.
ОГЛАШЀНИЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Оглашаване3. Тези неща ги [евреите] изключават от всяко сношение и наедно с други народи .. изключават ги от всяко опитвание за оглашение в друга вяра. Пч, 1871, кн. 7, 101. Па замислен добави [старикът]: — Из мрака тайновъдци с огнени пръсти душата напътват, Петре!.. Левенти на дух идат да раздават оглашение в тайните. Н. Райнов, КЦ, 97.
2. Катехизис. Освен то не учиш ли и другий някой урок? В събота учиме оглашение христианско. К. Фотинов, БР, 64. Реч катехизис е гръцка. Тя значи на блъгарски оглашение или изестно наставление. Хр. Данов, ППК (превод), 3.
3. Част от християнската църковна служба, в която се четат или коментират текстове от катехизиса; поучение. При тоя обряд [кръщението] свършават ся следаящите четири действия: 1. Трекратно оглашение, което ся свършава и захваща с молитва. З. Петров и др., ЧБ (превод), 138.