ОГЛЕДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛЀДВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огледвам и от огледвам се; оглеждане. Музиката спря, спря и хорът и настъпи мълчание и взаимно огледване. Ал. Константинов, БГ, 30. То такова огледване, срещане и запознаване не бива за наша Райка, не е май пътно. Т. Влайков, ПСп, кн. 28-30, 487. До тая сграда,.., се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Не можала тънка Гена/ платно да изтъче,/ .. / Не можала тънка Гена/ от често огледване. Нар. пес., СбВСтТ, 538.