ОГЛЕДВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛЕДВА̀Ч, мн. ‑и, м. Рядко. Човек, на когото е възложено тайно да оглежда, да пази, да следи някого или нещо; съгледвач. За старите опитни партизани нямаше вече никакво съмнение — тука щяха да денуват, но младежите не смееха още да се отпуснат, поглеждаха отвреме-навреме към гъсталака, накъдето бяха изчезнали огледвачите. П. Вежинов, ВП, 96.