ОГЛЕДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛЀДУВАМ, ‑аш, несв. (диал.); оглѐдам, ‑аш, св., прех. и непрех. Оглеждам; огледвам. Рачо Въла огледува/ в неделя по икиндия/ пред Рачовата бакчия. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 221. Кога Боян згледуват,/ юручи [юруци] га огледуват. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 249. огледувам се, огледам се страд. възвр. и взаим.

ОГЛЀДУВАМ СЕ несв.(диал.), оглѐдам се св., непрех. Оглеждам се; огледвам се. Седел вързан Стоян и се огледувал нагоре-надоле, да помине некой и да го пожале,.. и да го отвърже от колецо. Нар. прик., СбНУ Х, 151. Варай Данко, гиздава девокьо,/ седи Данка на високи чердак,/ в ръка държи шамшир огледало,/ та са Данка сами огледува,/ сами се е Данка аресала. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 103. Извор вода моме, извираше,/ малой моме налеваше,/ на вода се моме, йогледуе,/ със вода се, моме, разговара. Нар. пес., СбНУ Х, 35.