ОГЛУПЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУПЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. оглупѐли. Прич. мин. св. деят. от оглупея като прил. 1. Който е загубил нормалните си умствени възможности, който е станал глупав. Чичо Сава и семейството му, включително и оглупялата баба Тота, го [кучето] бяха наобиколили. К. Калчев, ПИЖ, 80.

2. Който се държи, постъпва неразумно, ненормално, обикн. под влияние на силни чувства или ограничено мислене, скрупули и под. Сега работниците се интересуват само от хляб. Всичко друго трябва да остане на заден план. — Ти си оглупял комунист!... — произнесе Шишко, внезапно разгневен. Д. Димов, Т, 233. — Как могат хората да оставят питомното, да гонят дивото? Оглупял свят. Л. Стоянов, Х, 138.

3. Който изразява глупост. Твойто лице оглупяло/ не посреща поглед драг. Ив. Вазов, БМ, 59. Осъдените ги поеха с оглупели от смайване лица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 134. Оглупяло изражение.