ОГЛУШАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУША̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от оглушавам¹ и от оглушавам се.

ОГЛУША̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср, Отгл. същ. от оглушавам². — Вие имахте ли замайване, оглушаване... — Зависи — отговарям. — Болестта се проявява различно. Л. Стоянов, Х, 66.