ОГЛУШИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУШЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е много силен, гръмък и причинява неприятно слухово усещане, временно заглъхване на ушите и рядко — трайно оглушаване; заглушителен. В този миг оглушителен гръм раздруса цялата сграда. Г. Райчев, Избр. съч. II, 226. Пушките загърмяват. Всичко отведнъж се слива в един оглушителен трясък, не се чува повече нищо. Й. Йовков, Разк. II, 139. Вятърът и бурята бяха дотолкова оглушителни, щото с пушка да гърмиш някому на ухото, не можеше да се чуе. З. Стоянов, ЗБВ II, 193-194. Оглушителен изстрел. Оглушителен взрив. Оглушителна плесница. // Разш. Който е извънредно шумен, рязък, креслив и

под.; заглушителен. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. М. Грубешлиева, ПП, 38. Но тая пламенна изповед тъй малко отговаря на истината, че по всички маси наоколо гръмва оглушителен смях. Й. Йовков, ПК, 54. — Да ми помните приказката: още утре самите Съединени щати ще обяват, че се дезинтересират от случката. Унчо изви оглушителен фалцет. А. Страшимиров, Съч. V, 135. Всяка дума възторжените слушатели приемаха с оглушителни ръкопляскания, с гръмки викове и шум. Г. Караславов, Избр. съч. I, 157. Оглушително "ура". Оглушителна врява.

2. Прен. Който е много натрапчив, претенциозен, шумен. Появили се бяха много проповедници, които произнасяха оглушителни речи по площадите. А. Каралийчев, С, 270. Левите сектанти.. под шума на една оглушителна, ултрареволюционна фразеология, подготвяха превръщането ѝ [ на БКП] в троцкистка.. секта. ОФ, 1950, бр. 1862, 4.