ОГЛУШИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУШЍТЕЛНО нареч. 1. Много, извънредно силно; заглушително. Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевицата. Й. Йовков, Ж 1942, 172. Врабчетата се събираха на ята и цвърчаха оглушително. Д. Талев, И, 424. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Съч. V, 187. Грозно и оглушително дрънчаха букаите на краката ми, дордето са възкача по стълбите. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. Пищя оглушително. Смея се оглушително. Хъркам оглушително.

2. С наречия, които определят сила, височина на звук, шум. В най-висока степен; много, изключително. В главата ми стана съвсем разбъркано. Там бе оглушително шумно и бяха струпани в безреден куп най-различни работи. Б. Райнов, ДВ, 38. Викам оглушително силно.