ОГЛУШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГЛУ̀ШКИ мн., ед. (диал.) оглу̀шка ж. Само в съчет.: Правя си (направям си/ направя си) оглушки. Разг.; Направям/ направя (сторвам си/ сторя си, струвам си, турям си/ туря си, чиня си) оглушки (оглушка). Диал. 1. Преструвам се, че не чувам и не разбирам, когато ми се казва нещо или се очаква да извърша или да схвана, видя нещо. Училищният звънец отдавна беше ударил, но учителите не го чуха. Или, по-право, чуха го, но си направиха оглушки. Ст. Чилингиров, РК, 68. Три пъти пращах рапорт до командира на дивизията да ме премести от морзовите апарати, но той си правеше оглушки и не обръщаше внимание на оплакванията ми. ВН, 1958, бр. 2243, 4. Начо бръснарят.. закачливо му подхвърли: — Господин капитан, елате отгоре на чист въздух. Гуджев си направи оглушка. В. Нешков, Н, 345-346. 2. Преструвам се, че не забелязвам, не схващам, не знам нещо, което ме засяга, и не реагирам. Той не можеше да прости на близките си, че пропущат беззаконията, правят си оглушки за нечистите сделки на дребни и големи властници. Л. Стоянов, П, 433. — Нови министри дошли... — Нали като турят нови, трябва и по селата да турят нови, — писари, да речем, па и кметове? И Иван се поозърна. Дядо Гюро направи оглушки, па се почерпиха. А. Страшимиров, А, 578-579. Смее ли учителят да остане извън своето време и да си струва оглушки към потребите що е времето извикало?. У, 1871, 339. Някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74.

— Друга (диал.) форма: оглу̀шци.