ОГНЕБО̀РСКИ

ОГНЕБО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от огнеборец; пожарникарски. Доказваше, че е син на потомствени пожарникари, че е готов да гаси десететажни сгради, да скача надолу с главата от пожарникарската кула и да прави всичко възможно и невъзможно, свързано с изпълнението на огнеборския му дълг. ВН, 1960, бр. 2681, 4.

Списък на думите по буква