ОГНЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕВЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от огневя като прил. Диал. Разгневен. Хубав, хубав, старий дядо,/ като куче опърлено,/ като коте огневено. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 331.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.