ОГНЕВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Нар.-поет. Огнен. Имали са хала трооглава,/ ед‑
на йе глава огнявита,/ а двекята бури и потопе,/ а трекята есенни градушки. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 156.