ОГНЕДИШАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕДЍШАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Книж. Който излъчва силна топлина, дим, пламък и др.(обикн. поради наличие на огън или лава в неговата вътрешност). Стоим изправени със запотени чела и гърди срещу огнедишащите пещи. ВН, 1961, бр. 2978, 2. Голям брой учени денонощно наблюдавали вулкана, а исландски летци и кинооператори с риск на живота си се спускали близо до огнедишащата стихия, за да правят снимки. Хр. Тилев, В, 72. Огнедишащ вулкан. Огнедишащ локомотив. ^● Обр. Тук [в Африка] бедността и богатството на природата се редуват: след огнедишащите пустини идват прохладните оазиси. М. Марчевски, ОТ, 25.

2. Поет. Обикн. в приказки, митове. За змей, ламя и др.- който изпуска огън, пламъци от устата си. Древният историк Херодот,.., описва такъв огън, намиращ си на една планина в Мала Азия, наречена Химера по името на древногръцкото митично огнедишащо чудовище с лъвска уста и опашка, която завършва с глава на змей. Д. Русчев, НЗ, 3-4. Два гигантски змея с челичени брони са се изправили един срещу друг.. Те връхлитат яростно, слухтят изопнатите ноздри, огнедишащи, злобни искри мятат запалените очи. М. Кремен, Б, 43. ^● Обр. Слънцето се изкачваше на своята огнена колесница с белите си огнедишащи коне над Стара планина срещу Капиновския манастир. Ц. Гинчев, ГК, 368.

3. Прен. Поет. Който е изпълнен със силни чувства, страст, жар, възторг; страстен, пламенен, огнен. А в четири мильона, що живеят/ във този миг по наший край, едва/ троица може би ще оцелеят ‑/ във мощни огнедишащи слова! К. Христов, Избр. ст., 250. Най-близко нам е оная поезия, която напомня Ботев и Смирненски по размах, страст и пълнокръвие. Но редом с пламъците на тая огнедишаща поезия нима са излишни и други, по-спокойни форми? Г. Бакалов, Избр. пр., 442.

4. Прен. Поет. За бой, борба — много ожесточен, кървав. Кипеше ад, ехтеше бурен,/ ехтеше огнедишащ боя. Н. Хрелков, ДД, 230. ^● Обр. Тогава огнедишащият демон на войната/ по цялата земя развял бе знамената/ на свойта страшна мощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 73. Над света огнедишащ премина/ на войната стихийният вихър. Ел. Багряна, ПЗ, 73.

◊ Огнедишаща планина (гора). Остар. Книж. Вулкан; огнедишна (огнедишлива, огнедишуща, огнена) планина (гора), огнеметна планина. Огнедишащата планина Везу‑

вия,.. начнала да изхвърля горяща пепел и лава на няколко часове далеко. Г. Йошев, КВИ, 134.