ОГНЕДЍШУЩ

ОГНЕДЍШУЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Огнедишащ. Туземният цар поставил огнедишущ дракон, за да пази руното. Н. Михайловски, РВИ (превод), 57.

◊ Огнедишуща планина (гора). Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишна, огнедишлива, огнена ) планина (гора), огнеметна планина. Читателите ни знаят, че близо до градът Неапол в Южна Италия се намира една прочута огнедишуща планина на име Везувий. ИМЗ 1874-1881, 1882, 102. Что е Вулкан или огнедишуща гора? Г. Икономов, КЗ, 6.

Списък на думите по буква