ОГНЕКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕКРЍЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. 1. Обикн. за птица — който има блестящи, ярки като огън криле (като на жар-птица). Три морета аз преплувам,/../ и прехвръквам три гори,/ дето огнен бор гори,/ а във него гнездо свила,/ пее птица огнекрила./ Па ѝ вземем три пера. Ем.Попдимитров, ПМ, 78. Невидима, но огнекрила,/ кат лъч сред океан лъчи,/ възторжена, с безумна сила/ в миг друга птичка проечи. Д. Полянов, Избр. ст., 52. А после питаха..: Кой саваните раздипля, за да слезат огнекрили херувими над възкръсващ мъченик? Н. Райнов, КЦ, 74. ^● Обр. А в насрещната килия/ в мрак е партизан Милан,/..,/ И от тук той смел политва/ със крила на мисълта,/ дето ужаси развихря/ огнекрилата война. Кр. Белев, ПЗБ, 33.

2. Прен. Пламенен, страстен, възторжен. Той [Смирненски] няма защо да пристъпва изотвън.. към темите на новия живот — тъкмо тоя живот го издига от собствената си среда и го надъхва с чувства бурни и огнекрили. Г. Бакалов, Избр. пр., 355. И ще гръмне навред по земята:/ "Пролетарии от всички страни,/ пролетта и за нас прозвъни/ с огнекрилия зов на борбата!" Хр. Смирненски, Съч. I, 111. Огнекрила младеж.