ОГНЕЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕЛЍК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. 1. Яркочервен; огнен. Като облак високо, високо се носи/ и буботи червеният гнев./ Той възбликна сред робските черни талази,/ запламтя посред бранни поля — из онези полета, където полази/ огнелика червена струя. Г. Бакалов, Избр. пр.,348. Над полята светлосини/ трепва огнелик байрак. К. Кюлявков, Худ. С I, 161.

2. Прен. Революционен, бунтовен, борчески. Ти идеш, пролет огнелика,/ обкичена със ален мак ‑/ и виждам аз във тебе блика/ онази луда младост пак. БР, 1931, кн. 6, 190. Но днеска младостта върви велика/ в пътека посред тръне и скали,/ под привета на братята орли,/ под химните на буря огнелика. Хр. Смирненски, Съч. I, 118. ^● Обр. Ти идеш, огнелик витязе,/ под знака страшен на смъртта,/ с дим гняв и яростни омрази/ към всяко робство на света! Т. Траянов, П, 33.