ОГНЕЛОМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕЛО̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Индив. Поет. Който има изключителна сила; мощен. Слава теб, огнеломна човешка любов,/ ти що бдиш над огромното земно кълбо. Н. Хрелков, ДД, 140. Скоро ще поеме, скоро,/ огнеломния мотор/ за велика бъдна оран/ в земния простор! Н. Хрелков, ДД, 232.