ОГНЕМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕМЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Воен. Който се отнася до огнемет; огнехвъргачен. Огнеметна стрелба. // За оръжие — който изхвърля огън, запалителни материали. — Забележителни градове.. Лиеж.. с фабрики за огнеметни оръжия. Й. Груев, З, 103-104.

2. Разш. Поет. Който мята, изхвърля искри. Лети той [влакът],.., носи се надлъж и шир из равното Софийско поле, огнеметните му копита оставят хиляди тонкилометра зад себе си. ВН, 1961, бр. 2934, 4.

◊ Огнеметна планина. Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишна, огнедишуща, огнена) планина (гора). И днес по земята има.. планини и връхове, които понякога извръгат огън, камъне, пара,.. Тия планини наричат волкани или огнеметни планини. Лет., 1872, 132. Това е .. огнеметна планина (волкан),.. Огнеметните планини някой път изхврълят разтопени камение и.. разтопено вещество, което ся нарича лава. Д. Манчев, З, 25.