ОГНЕМЀТКА ж. Истор. Огнехвъргачка (във 2 знач.); огнеметачка, огнемет. Своите метателни машини ромеите използуваха и за изхвърлянето на "жив огън" — със стрели или гърнета, а имаха и нарочни огнеметки, които го изхвърляха в запалена струя. А. Дончев, СВС, 619.