ОГНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ГНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е от огън, който представлява огън, пламък; пламтящ. Пожарът растеше.. Вятърът поде тоя огнен стълб, пречупи го и го разстла надалеч из нощта. Й. Йовков, Ж 1920, 40. Десетина младежи хвърлят непрекъснато в огнената стихия клони и дънери. Г. Караславов, ПМ, 66. А може би, във своя глад,/ моторът чакаше ръка/ да хвърли в огнения ад/ навреме въглищния пласт. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 24. Случва са.. твърде безстрашните зрители, като стоят твърде близо до повдигающата са огнена маса, биват окръжавани от нея дотолкова силно, щото мигновено изгарят сичкото свое тяло. Знан., 1875, бр. 8, 117. Огнени искри. Огнен обръч в цирк. ● Обр. Подпряло се на един бухнал облак, слънцето оглеждаше огненото си лице в блесналото оризище. П. Бобев, ГЕ, 50. Насядахме на ските си в долината,/ разкрихме раниците за обяд,/ а слънцето със огнен водопад/ затопляше отсрещните лавини. Ламар, СГ, 31. // Който гори, който е в огън, в пламъци; горящ, пламтящ. През падащите огнени греди те можаха да спасят само малко дрехи и сега,.., мълчаха. Д. Кисьов, Щ, 105. През нощта на сън му се вести един човек с огнени криле и грозен поглед. Той му заговори със същия глас, който през деня кънтеше в ушите му: — Върви Драгане! Върви окаяниче! А. Каралийчев, ПГ, 121. И стенат [хиляди души] с ужас глух,.., на клада огнена под пъкления гнет. В. Марковски, СМ, 70. И дойде свети Илия,/ си скоа [скова] кола огнена. СбБрМ, 34.
2. Мит. Обикн. за змей или кон — който бълва огън, пламъци. Овчарите разправяха, че уж били видели една нощ да пада от облаците огнен змей. Й. Йовков, ВАХ, 11. — Тако ми огнените коне на Плутона! От колелото ли ти възкръсна? Н. Бончев, Р (превод), 50. Погоди се Янко от Бодина,/ ще си зима Ликатян девойка./ .., / и калеса три змеа огнени,/ и капеса седемдесе свои. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 168.
3. Който се отнася до огън, до наличие, действие на огън. Подпрял глава върху двете си сплетени ръце, той се взираше в играта на огнените отблясъци. С. Северняк, ИРЕ, 49. Желязото, за да стане стомана, минава през девет огнени пещи, а докато се превърне в картечници и оръдия — още през девет. К. Петканов, В, 91. Обаче при тези котли би могло да се изградят външни зидани пещи, които безусловно ще развиват по-високи температури в огненото пространство, което е важно условие за по-пълното изгаряне на горивото. ВН, 1959, бр. 2495, 2. Тогава агарянците видяха наистина град.., светлеещ от безчетни клади.. Смутени гледаха играта огнена по кулите и църквите. П. Константинов, ПИГ, 44. Огнено сияние. Огнено зарево.
4. Прен. Който има или излъчва много висока температура; горещ, парещ, пламтящ. Знойно лято е.. Огнената мараня е пропъдила птиците в шубраците и драките. Др. Асенов, СВ, 133. Ставаше ѝ все по-топло, огнени струи протичваха на галоп по жилите ѝ, разливаха се. Г. Караславов, Тат., 261. Ще плиска дъжд, ще пали огнен зной,/ гората ще шуми, ще пей, ще стене./ Хр. Радевски, ВН, 21. Де си ма е дочул ойно [оня] добър юнак,/ та при мене дойди и си ма примини,/ от очи ми обърса сълзи огнени. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 39. Огнен дъх. // Който е свързан с висока температура, с огън (в 3 знач.). Ден през ден го сграбчваха студ и огнена жар и тогава той изпадаше в унес, бълнуваше, мяташе се. Д. Рачев, СС, 272. Два деня наред не дойдох на себе си. Огнена треска гореше тялото ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 925.
5. Прен. Който силно пари на езика, гори устата; парещ. Клисарят отпи от огнената течност. Д. Спространов, ОП, 156. Тънко поцукваха петгодишната ракия и всеки по своему с наслада се мръщеше от огнената ѝ лютивина. Т. Харманджиев, КЕД, 53.
6. Прен. Който е ярък, светъл; блестящ, искрящ. Виждахме как блясваха зад скалите огнени светкавици, последвани от оглушителни гърмежи. Й. Йовков, Разк. II, 158. Крум е олицетворен с гол меч, готов да во‑
юва страшно, до него и предводителят му с щит и огнен меч. Н. Павлович, РК, 3. Самин загледан в небесата/ звездите огнени следя. Д. Дебелянов, С 1936, 6. И изгрява кръгла/ огнена луна. А. Босев, СЦС, 21.
7. Прен. Който е яркочервен, пурпурен като огън. По цветните лехи привеждаха чела големите огнени гергини. Д. Спространов, С, 274. Мислех си: тук в основата на всичко е огънят. Огънят на жертвоприношенията, огънят на бунтовете и въстанията, огнените плащове на бикоборците. Л. Стефанова, ВМД, 5. Вгледа се в това изнурено лице с огнени петна по страните. Б. Несторов, АР, 37. Огнената зара, предшественица на слънцето, светна. Ил. Блъсков, ИС, 71. Огнен листопад. Огнено слънце. Огнен пламък.
8. Прен. За чувство, усещане — който силно измъчва, изгаря, тормози някого; мъчителен, парещ, палещ. Неговата малка рожбичка,.., беше грабната от злокобна епидемия.. И той събра своите мъжествени сили, за да не разпалва и без това огнената мъка на майката. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 326. Тя [гърмящата змия] когото захапе, надува ся той час по всичкото си тяло;..; една жажда огнена напада на него. Ем. Васкидович, ПП (превод), 30. Шири се в Пирина огнена тревога. В. Марковски, ПЗ, 347.
9. Прен. Който се отнася до стрелба, свързан е със стрелба на огнестрелно оръжие. Искал да унищожи картечницата, която била поставена само на двадесетина метра от скривалището, но един огнен откос го пресякъл на две. М. Гръбчева, ВИН, 367. Завързала се силна престрелка.. Повече от час и половина се водил този огнен двубой. Ж. Колев и др., ЧБП, 103. ● Обр. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,/ вий — развихрени предтечи на безоблачните дни!/ С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход/ на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. Огнен снаряд. // Който е свързан с бой, сражение или с ожесточена борба. Огненият пръстен около въстаналите градове и села в северозападния край на България се затягаше. А. Каралийчев, НЧ, 114. Налитат ме спомени от огнените и железни/ нощи, картини от фронта. Л. Стоянов, Х, 166. Соколе, брат, не съм те никога видял/ да хвърлиш поглед в моя ад,/../ О, дай ми ти крилата си да литна/ в страни далечни и у нас,/ където в огнената битка/ се ражда светла свобода. Кр. Белев, ПЗБ, 45. ● Обр. Над тях един след други се разпукват шрапнели, някакъв огнен вихър, който безпощадно ги шиба и гони пред себе си. Й. Йовков, Разк. I, 81. Картечниците — как трещят! ‑/ прострелват всеки метър,/ вихрушки от метал фучат,/ и бръсне огнен ветър. Т. Харманджиев, П, 30. // Поет. Революционен. Сърбия сега беше едно дебуше за тоя порой от безпокоен емигрантски елемент, кипящ за огнена работа и за борба. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. Огромните листа на дъбовете са толкова червени, сякаш пламтят под слънцето. Огнен октомври! Г. Белев, КВА, 210. А ще дойде таз огнена пролет/ с ореол от рубин и звезди. Хр. Смирненски, Съч. I, 111.
10. Прен. Който е изпълнен със страст, жар; пламенен, страстен. Влез в широката кръгла къща на Тодор Каблешков,.., взри се в полудетското лице на този огнен романтик и прочети друго негово писмо. Н. Стефанова, РП, 69. Бенковски, без да слиза от коня, каза огнено слово. Л. Стоянов, Б, 90. Благодарение нему и на огненото перо на Л. Каравелов,.., искрата на патриотизма, която досега беше непонятна за мене, пламна вече с всичката ярост. З. Стоянов, ЗБВ I, 126. Вее утринна прохлада/ в моето лице — / аз съм млада, млада, млада, / с огнено сърце. Е. Багряна, ВС, 21. А ти ме гледаш страстно,/ със огнени очи. Ив. Вазов, Съч. I, 102-103. Огнен ритъм. Огнен темперамент. Огнена целувка. Огнено красноречие.
11. Прен. Поет. Който е много бърз, енергичен, буен. Сега вече пред очите на Медара се явява черен, огнен жребец. Й. Йовков, АМГ, 133. Там ечи кола-моторница,/ екне огнен плуг с мотор.../ Ех, ти оран, ех ти орница ‑/ мой превзет с мотор простор. Н. Хрелков, ДД, 173. ● Обр. Дядо Серапион развиваше огнена деятелност, за да нахрани всичкия тоя гладен свят. Ив. Вазов, Съч. ХV, 86.
12. Спец. За пространство, място — в рамките на което, докъдето се простира огън, пламъци, горивен процес и под. Парната машина превръща топлинната енергия в механична работа индиректно, т.е. горенето не става в самата машина, а вън от нея, в огненото пространство на парния котел. Р. Ранков и др., Маш., 59. В предната част на пламъчната тръба по средата е разположена скарата.., под нея е пепелникът, над нея е огненото пространство, а зад скарата е огненият праг. Р. Ранков и др., Маш., 34.
13. Остар. Който действа чрез пара (получена при горене); парен. С една огнена жътварска машина ожънали една нива, която там наблизо била нарочно за този ден посеяна. Лет., 1874, 182. Първите опити обаче да се използува енергията на парата за промишлени цели са проведени едва в ХVII в. и началото на ХVIII в. с така наречените "огнени машини". К. Славомиров, Т, 403. // За мелница — валцов, електрически. Приема се инсталацията на всякакъв вид големина водни, огнени и парни мелници. БД, 1909, бр. 24, 4. От огнената Вайсова воденица се зафаща наводненото предградие. Ив. Вазов, Съч. IХ, 132.
14. Остар. и диал. Който предизвиква огън; запалителен. Леснопалителни или огнени вещества .. в огън горят с пламък. Т. Шишков, ПХ (превод), 21. Кога ся запали нечто от гръм, казва ся, че гръмът бил огнен. Й. Груев, Ф (превод), 189. Отдолу идат три кола:/ двой кола слама ръжена,/ третата — сяно зелено./ Стоян попита змeица:/ — "Като си толко огняна/ мож ли запали тез кола?" СбВСт, 5.
15. Остар. и диал. За оръжие — огнестрелен; огненосен. За да му покаже по-ясно действието на огнените оръдия, заповяда да турят ядро в един топ и да гръмнат върху удавений кораб. П. Кисимов, ОА (превод), 58. Купи ми сабля танкана,/ купи ми пушка огняна. Нар. пес., СбНУ XLII, 210. ● Обр. — Ни бой са, дядо, ни бой са,/ я дай ми сабя йогнена,/ да ида да ги [турци] посрещна. СбНУ ХХХIХ, 61.
◊ Огнена вода. Книж. В езика на американските индианци — ракия. Цели родове измирали от болестите, пренесени от пришълците, от "огнената вода" — ракията. Л. Мелнишки, К, 50. Подложени на изнурителен труд,.., индианците постепенно измирали. Останалите по-издръжливи бавно ги довършвала "огнената вода" — ракията или ромът — единственото нещо, за което колонизаторите не се скъпели. Т. Димитров, У, 8. Огнена гора (планина). Остар. Книж. Вулкан; огнедишаща (огнедишуща, огнедишна, огнедишлива огнеметна) планина (гора). Волкан: огнена гора. Т. Хрулев, КР, 6. Огнена линия. Остар. Огнева линия. — Не те ли знам каква хала беше през войната.. Не бях в обоза аз, а бях санитарен. А санитарните, куме, и те са на огнената линия. Й. Йовков, Б, 117. Целият боен ред на бригадата се влива в огнената линия. Й. Йовков, Разк. II, 143.Огнена саламандра. Дъждовник. Огнена саламандра, .. Разпространена е в Средна и Южна Европа, Северна Африка и Западна Азия. Л. Христов, З, 137. Огнени кола; огнен кон. Остар. Локомотив; паровоз. Най-много пара ся троши по параходите (вапорите) и по паровозите (локомотиви, огнени кола). Й. Груев, Ф (превод), 104. Паровоз (огнени кола) в 1 секунда преминува 16 лакти и 5 рупа. Хр. Данов, Ч, 222. Всичко онемяло. Народът хукнал към улицата, водеща от гарата за града, за да види първия "огнен кон", дошъл в България. НТМ, 1962, кн. 3, 12. Огнен пояс (пръстен). Спец. Пространство, обикн. затворено, в което има поредица вулкани. Филипините са част от "огнения пояс" — многобройните огнедишащи вулкани, които ограждат откъм запад Тихия океан. Х. Тилев, Ф, 4. Тихият океан е окръжен със земетръсни зони, с огнен пръстен от вулкани. Д. Славчев и др., БМ, 12. Огнен прах. Остар. Книж. Барут. Бунтовници имат в Делхи сичко изобилно; огнен прах (барут) до 10,000 бъчви. БД, 1857, бр. 11, 44. Огнен пригор. Бот. Болест по овощните дървета, вследствие на която цветовете, клоните, пъпките и кората потъмняват и приличат на опожарени.
> Геена огнена. Остар. Църк. Ад, пъкъл, преизподня. Попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228. — Нека светейшият патриарх го анатемоса и да анатемоса и съобщниците му. Да видим тогава ще върви ли народът с него, или ще го хвърли да гори в геената огнена. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 434. Огнен език (езиче). Поет. Пламък. Дигна се една пушилка, проточиха се едни огнени езици, пламна плевника. Чудомир, Избр. пр., 268. Гледай огнени езици / от огнище разжарено. П. К. Яворов, Съч. I, 7.
— Друга ( остар. и диал.) форма: о̀гня̀н.