О̀ГНЕНОЗЛАТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Поет. Огненозлатист. Вълшебната флейта лелее/ мистичната сънна гора,/ докато се изток залее/ от огненозлатна зора. Хр. Смирненски, Съч. III, 155.