ОГНЕОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. Който има страстни, пламенни, огнени очи. Ние с болярката останахме двамина.. Поглеждах я под вежди: тя бе здрава, огнеока и зряла жена, снажна и напета като царица. Н. Райнов, КЦ, 103. Срещнем ли в Толедо шумно/ млад рояк италиянки / огнеоки, пълногърди — /.. Ти прекъсваш ми възторга / и ми сочиш без пощада/ продавачките на дрипи. Ив. Вазов, Съч. II, 144.