ОГНЕХВЪРГАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЕХВЪРГА̀ЧКА ж. Воен. 1. Вид оръжие или бойно съоръжение на танк, което изстрелва на значително разстояние огнени струи и запалителни материали срещу противник; огнемет. Всред трясъка на пушките и бомбите се чуха две по-силни избухвания и неочаквано целият лагер се обля в жълточервена светлина като зарево на пожар. — Какво е това?.. — Огнехвъргачка. Д. Димов, ОД, 206. Не можа да усети топлината на адските пламъци — тъй бе свикнал на огъня на фугасите, картечниците и огнехвъргачките. Хр. Смирненски, Съч. III, 190.

2. Истор. Старинно оръжие, което изхвърля запалителни вещества, огън; огнеметачка, огнемет. При следващите нападения срещу Солун славяните разполагали с огнехвъргачки и редица други обсадни машини, които, по думите на съвременен солунски писател, никой дотогава не бил виждал. Ист. Х и ХI кл, 1965, 22.