ОГНИВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЍВЕЦ¹, мн. ‑вци, м. Спец. Поставка, място, където се поддържа огън за запалване на огнеметни съоръжения при бой. Двамата седяха в кулата, до тях пращеше и хвърляше безопасни искри огнивеца с разжарени дървени въглища, през отвора на бойницата долиташе снежен прах и съскаше върху огъня. Д. Добревски, БИ, 237. А на галерата всичко бе готово за бой, бяха постлали палубата с мокри стари платна, против запалване. Бяха разгорили огнивците и край тях бяха наредени на купчини запалителните факли. Д. Добревски, БИ, 35.

ОГНЍВЕЦ², мн. няма, м. Кремък¹. Нечист халцедон е и кремъкът (огнивец), който се намира.. из някои варовити скали — например у нас в Никополско, Врачанско.. и др. Геол. IХ кл., 1951, 99. Флинт или кремък (огнивец). Това са гъсти белезникави или сивожълтеникави кремъчни скали, срещащи се най-често във варовиците. Ст. Бошев и др., ГГ, 47.