ОГНИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Поет. Искрящ. В кабаретата и дансингите, омотани в спирали от дива музика, звъняха чаши с огнисто вино и ехтеше безгрижният смях на охолни веселяци. Св. Минков, Избр. пр, 73-74. Тате гонеше вече петдесетте, но изглеждаше много по-стар. Бе висок, слаб и сух, с яки жилави ръце и огнисти очи. В. Турийски, Д, 8.