О̀ГНЍЦА

О̀ГНЍЦА ж. Диал. 1. Тежка болест, съпроводена с треска и висока температура (тифус, малария, пневмония и др.); огненица, огневица. Старецът.. започна цял да се тресе като болен от огница. Ст. Загорчинов, ДП, 53. Като излезе от съборището, доде в къщата на Симона, дето изцери тъща му от силна огница. Н. Михайловски, ССИ (превод), 117. — Да даде Господ Драгано,/../ огница да те улови/ косата да ти окапе. СбВСтТ, 385. Хваща ме огница.

2. Висока температура; огън, треска. — И Ивайло не бил добре — намеси се Тодор. — Лежал от два дни в безпаметство с огница.

Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 422. Вечерта като ме метна една огница! Изгубих съзнание и едва на другия ден се свестих. П. Росен, ВПШ, 110-111. Бързо излезе и скоро се върна с чаша топло мляко за болното дете. — Да си пийне и да се посгрее... Огницата бяга от топлото. Д. Спространов, ОП, 53-54. Нарамила козия мях булята и си отишла. Бързала тя да занесе водица на изгарящите в огница пеленачета в селото. Н. Каралиева, ЗБ, 46. Обр. Тресяла се е в огницата на революционната треска империята на Романовци. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 91.

◊ Треска огница. Диал. Блатна треска, малария. Имали две дечица и двете умрели от треска огница. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Черна огница. Диал. Чума, божа болест.

— Друга форма: йогнѝца.

Списък на думите по буква