ОГНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГНИЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Диво тревисто растение с високо стебло, нарязани жълтозелени листа и цветове като метлици с приятен аромат, широко разпространено по сухи места и като плевел. Chenopodium botrys.

2. Растението срещниче, употребявано в народната медицина; огничаво биле, огничав бурен, огничище. Ajuga chamaepitys.

3. Диал. Делянка.

◊ Дребно огниче. Едногодишно тревисто растение от семейство игликови с дребни цветове на върха на разклонено стебло, разпространено рядко по влажни места и гори. Anagallis minimus.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.