ОГНЍЩЕ

ОГНЍЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Специално пригодено място в помещение (обикн. в кухня), където се кладе огън за отопление и готвене; оджак. Седнала до огнището, стрина Цонковица потиква огъня и реже в тиганята сланина за качамака. Т. Влайков, Съч. I, 10. Край огнището кипят гърнета с бял боб, чер боб и леща. Ил. Блъсков, С, 5. Те си направиха широка топла землянка, с огнище и комин в дъното. Елин Пелин, Съч. II, 153. — Да вземеш да си събереш/ полска и горска въртига, /../ да сбереш, да ги увариш / на запустяло огнище, /../ па си кравата попръскай. Нар. пес., СбВСт, 4. // Разш. Камина. Огнището сякога е първото украшение на стаята. То бива покрито с бронза, с чиния или със скъп фарфор. Т. Икономов, Ч, 93.

2. Подобно място в парен локомотив, където се разпалват въглищата за затопляне на водата. Големият и тежък локомобил с незапалвано още огнище,.., стоеше като вързан и притихнал звяр. Й. Йовков, Ж, 1920, 124.

3. Разш. Място, където гори или се кладе огън. Не зная дали пастирът има толкова стока в егреците, колкото огнища е разпръснал по пасбищата. Лете огньовете цедят своя пушек край реките и пладнищата. Й. Радичков, СР, 56. Цветанчо в къщи се завърна/ и кротка майка го прегърна:/../ И тъй, под ябълката в двора/ приседнали, си те говорят./ Пред тях пламти, пламти огнище. А. Босев, СЦС, 78-79. Обр. Потъмняват рой бухлати облаци в небето,/ а под тях далече алено огнище свети. Мл. Исаев, ЯД, 91. Да възгорим в сърдечните огнища/ възторзите пред спомена велик,/ надеждата, живота що насища,/ и песента на бранния чилик! Т. Траянов, П, 42.

4. Място в ковашка работилница, където гори огън и се нагрява и топи металът. В бараката имаше ковашко огнище, наковалня и ковашки мях, разположен над огнището. Д. Спространов, С, 90. В дъждовно време,.., виждаме го не в дюгенът, но в дворът си под един покрив нарочно направен за това, дето има огнище, духало, наковалня, чукове, триони и пр. и той работи там със синовете си или с наемниците си работници да поправи нещо счупено. Ступ., 1875, бр. 4, 27. — Трак-чук, жан-жин, трака-чука! — наковалнята възглася/../ Гледай искри рой звездици/ От желязо нажежено,/ гледай огнени езици/ от огнище разжарено. П. Яворов, А, 7. // Спец. Примитивна пещ в леярна или част от съвременна металургична пещ, където с различни горива се създава висока температура за топене на руда и получаване на метал. Все по-често Матевски се отбива при двамата братя Велиганови — известните пловдивски леяри. Огнището им ден и

нощ не гасне, а капакът на пещта е нажежен до бяло. К. Странджев, ЖБ, 54. Желязото се е получавало в огнища.. За тази цел започнали да използуват примитивни пещи — огнища, изкопани в земята или изградени от камък. В. Баум и др., МП, 845. Огнище за рафиниране на чугун.

5. Прен. Понякога с прил. домашен, семеен и (остар.) къщен. Дом, къща. По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. II, 101. По-будните селски люде не можеха да търпят повече турското господство. Те изоставяха своите огнища и бягаха в града да търсят по-сигурен залък, по-сигурен живот. Д. Талев, ПК, 450. Какво нещо е сладост от семеен живот, от домашно огнище, на мене е непознато. Ив. Вазов, Съч. IХ, 18. Животът на един българин, неговият имот,.., неговата колибка, честта на къщното му огнище,.. са изложени на произволът на най-последният мюсюлманин. НБ, 1876, бр. 38, 147. Чувала макя два сина, / .., / Доде ги макя очува, / големо тегло теглила,/ зиме по чужди огнища, / лете по чужди стърнища. СбВСтТ, 270. // Поет. Гальов. С прил. бащин, роден. Родна къща, роден дом. Ох, не за радост, не и за разтуха,/ при теб дойдох, о, бащино огнище. Ив. Вазов, Съч. II, 49. Но кажи какво да правя, / кат ма си, майко, родила/ със сърце мъжко, юнашко,/ та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Па намислих да остава/ бащино огнище. Л. Каравелов, Съч. I, 41. Нека навън зимата бушува/ и лудее,/ окол родното огнище обич/ топла грее. Елин Пелин, ПБ, 114. // Разш. Обикн. поет. Понякога с прил. роден. Родно място, роден край, родна страна; гнездо. Вън животът като бент отприщен/ спуснал се е млад и бързоход,/ и отново в родното огнище/ се повдига моя смел народ. Кр. Белев, ПЗБ, 64.

6. Прен. Поет. Обикн. с прил. семеен. Семейство. Тя беше понесена изцяло от своя женски копнеж по уреждане на свое собствено огнище. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Сериозно се замисли за свой човек, огнище. Г. Стаматов, Разк. I, 169. Горяните бягаха в планината, като изоставяха своите близки и семейните си огнища. Ив. Хаджимарчев, ОК, 5. За него не знаеха никъде нищо — / къде бе се губил, отде бе дошъл,/ защо беше винаги мрачен и зъл,/ защо още нямаше дом и огнище. Д. Пантелеев, ТЗ, 77.

7. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. на, за. Средище, център, където се развиват, зараждат и разпространяват някакви идеи, прояви, почини или където владее определен дух, атмосфера; гнездо. Родният град на апостола на свободата е едно от големите огнища, които пробуждат общественото съзнание у поробените и онеправдани народни маси. Ив. Унджиев, ВЛ, 32. Солунската гимназия е била огнище за българската просвета, разсадник на борци за българската народност и на революционери за освобождение на неосвободените. Ехо, 1979, бр. 20, 4. Испания е била огнище на голяма и многостранна култура. Б. Шивачев, Съч. I, 117. Азия била пръвото огнище на образованието. Ив. Богоров, КГ, 206. Огнище на националното ни възраждане. Огнище на българщината. Огнище на война и размирици. Обр. Какво бе ти [Испания] за мен? Огнище/ на някаква любов жестока,/ която диво се опива/ от кръв и блясък на ками. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 117.

8. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. с предл. на. Място, откъдето започва, поражда се и се развива нещо (природно явление, стихия и др.). Мястото, където се поражда земетръсът,/ наричаме огнище на земетръса или хипоцентър. Той се намира на известна дълбочина под повърхността на земята. Геол. IХ кл, 1951, 85. Тук-таме из гората,.., избухваха кълба мъгла. Някой сякаш кладеше огън и димът се вдигаше нагоре — тъй ясно се виждаха огнищата на мъглата. А. Дончев, ВР, 137. Почна да опипва бронята на купола — студена. Добре, че огънят не е обхванал целия купол. Но къде е огнището на пожара? А. Каралийчев, ТР, 52. Хвърляйки поглед върху уредите, Лю Чен констатира: — Повишена радиация! Това не може да бъде нищо друго освен огнище на интензивно радиоактивно разпадане. К, 1963, бр. 1, 9. Често пъти скорците ограничават и ликвидират най-различни огнища от вредители. Ст. Дончев, ПНД, 31. // Място в организма на живо същество, което става източник за разпространение на болест, зараза, някакво състояние, явление; гнездо. Гной от туберкулозни лимфни възли,.., а също и продукти, добити от туберкулозно болни животни, са огнища на зараза. РД, 1958, бр. 10, 2. Отраженията се възприемат от електронен осцилограф и по интензитета на трептенията се съди за наличието на раково огнище. ВН, 1959, бр. 2542, 4. Индиферентният дразнител (миризмата на храната) образува огнище на възбуда в кората на главния мозък. ОБиол. Х кл, 1965, 57. Болестно огнище.

9. Физ. Фокус. Земята се движи около слънцето по една елипса, в едно от огнищата (фокусите) на която се намира слънцето. ПН, 1933, кн. 5 и 6, 68. Успоредно на главната оптична ос на вдлъбнатото огледало-модел пускаме група от три снопчета лъчи. Последните се отразяват така, че минават през една обща пресечна точка .. Тази точка се нарича огнище или фокус на огледалото. Физ. Х кл, 1951, 118. Всичките мисли трябва да са съсредоточени в предмета, когото учиш, както щеше да съсредоточиш слънчевите лъчи в огнището

(фокуса) на лещата. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 9.

10. Прен. Петно (в 1 знач.). При нея [болест] косата не пада напълно, а оредява в множество дребни огнища. Г. Георгиев и др., ФПБ, 45. Той бе свалил куртката и жънеше заедно с войниците от ротата, ободрен, с приповдигнато настроение, а по бледото му лице на огнища избиваше червенина. К. Кръстев, К, 110.

11. Диал. Трапчинка, дупка в градина, нива, където се засаждат и поникват растения с повече разклонения (напр. картофи, краставици, дини и под.); гнездо. С ръце стриваше затвърдялата пръст, окопваше картофите, загръщаше огнищата и попипваше всяко стъбълце. Кр. Григоров, Н, 113. Тодора държеше в ръце кърпа със семе за бостанището. Отидоха при Фирето и Младен му рече: — Фире, ти копай, а ние ще приготвим огнищата и ще ги засеем. К. Петканов, БД, 59. Попови прасета проядоха коренчетата на краставиците, а къртици изровиха огнищата на дините и пъпешите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. Запролетеше ли се, мама насаждаше лехи с лук и домати, не забравяше да хвърли шепа царевица или насади някое огнище картофи. Кр. Григоров, Н, 186. // Обикн. с предл. на. Разклонено растение или китка, група растения, изникнали накуп; туфа. Покрай пътя, из селския храсталак се червенееха огнища цъфнал божур. К. Петканов, ОБ, 127. Горят слънчогледи на жълти огнища в полята. Ас. Разцветников, 113.

12. Остар. Място, където се заселват, престояват временно чергари, чергарски племена, войски; лагер, стан. Когато калмикът се върне на своето старо зимно огнище, то има вече всичко, щото е необходимо за стадото му в продължението на шестте зимни месеци. Знан., 1875, бр. 12, 181. През втората половина на II-ий век по Р.Х... германски и галски племена си напустили огнищата покрай Одер и Балтийско море. Й. Груев, Лет., 1872, 209. Нашата войска,.., послужи за умирявание на размирените места и още миналата есен се възвърна в своите огнища. НБ, 1876, 30.

◊ Вулканско (магмено) огнище (съкр. огнище). Спец. Недрата на земята под вулкан, откъдето лавата прониква в кратера. През оста на вулкана минава неговият тесен канал (гърло), който свързва кратера с вулканското огнище, т.е. — с огнетечната маса, която поддържа вулканската дейност. Геол. IХ кл, 1951, 88. Намиращата се в земните дълбочини огнетечна маса носи наименованието магма, поради което и вулканското огнище можем да наречем още магмено огнище. Геол. IХ кл, 88. Знаете ли, приятели, какво нещо е волкан? Една гора, която има в сърцето си и под себе едно безкрайно огнище. С. Бобчев, ПОС (превод), 111.

◊ На огнището ти трева да изникне; да ти сеят ряпа на огнището. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Да умреш, да ти запустее домът. Не оставям/ оставя ни пепел на огнището; огребвам и пепела от огнището някому. Диал. Ограбвам някого безжалостно, вземам му всичко. Търся огън на ланско (старо, пусто) огнище. Разг. Ирон. Върша нещо безсмислено, безплодно, от което не може да има резултат. Одеве при мен седна синът на адвоката Христакиев да ме кандардисва да се запиша в партията им. Търси огън от старо огнище човекът. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Угасям/ угася огнището някому. Диал. Унищожавам, опропастявам, съсипвам някого. — Бре безсовестний... Ти мя съсипа, ти мя опропасти: угаси ми огнището. П. Р. Славейков, ЦП I, 61.

— Друга (диал.) форма: огнѝшче.

Списък на думите по буква