ОГНЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ГНЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Огнен. Евреите излязоха из Египет на число около шест- стотин хиляди мъжи освен децата и жените. Пред тях са носеше облачен стълп дене и огнян стълп ноще като водач. Н. Михайловски, ССИ (превод), 39. То [столчето] е като изгоряло от електричеството, което е текло наоколо както огнян бързей. И. Богоров, КП, кн. V, 1875, 22. По едно време казаха, че бил отишъл на воденица, чак на Балеевата, защото е огняна и прави хубаво брашно. Й. Радичков, В, 153. Нашите наричат огняна воденица валцовата мелница. Й. Радичков, В, 183. През гората язди кон огнян/ есента. Ем. Попдимитров, ПМ, 37.

◊ Огняна Марина. Диал. Третият ден от горещниците (Т.Панчев, РБЯд). Огняна Мария. Нар.-поет. Света Богородица. Ой, юбава Огняна Мария!/ Каде пойде, каде че да идеш?/ Отговаря Огняна Мария:/ Че да идем при милаго Бога. Т. Панчев, РБЯд, 203. Нито гърми, ни се земя тресе,/ нито стадо за ягнища блейе,/ току плаче Огняна Мария/ и сос нея света Магдалена. СбАИ, 322.