ОГНЯР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГНЯ̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Работник, който поддържа горенето на пещ, парен котел (в парен локомотив, на кораб, за отопление и под.). После пипна широката лопата, която побираше цяла кофа въглища и започна да хвърля сръчно, но внимателно.. Огнярят хвърляше така, че да се получи равномерен пламък навсякъде. Ив. Бурин, ПНП, 41. Цяла нощ не стихваше шумът на гарата.. Някъде огняр отваряше вратата на пещта, за да я напълни с въглища. С. Кралевски, ВО, 41. За парния котел беше необходим огняр. Кр. Велков, СБ, 41. Той беше огняр ‑/ пренасяше с коша кюмюр. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 22.