ОГО̀ЛВАМ

ОГО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; ого̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Отстранявам, махам нещо (дреха, коса и под.), което покрива обикн. човешкото тяло или негова част, така че да останат голи; разголвам, заголвам1. Аргиров свали каскет и оголи малка, белезникава глава. Д. Вълев, З, 303. Оголвам рамото си. Оголвам гърба на болен за преглед. Оголвам крака. // Разш. Давам възможност да се види (част от тялото), като обикн. преставам да я закривам. Правите му коси, сресани нагоре, оголваха върха на широко чело и откриваха двете дъги на слепоочните кости. Ем. Станев, ИК I и II, 44. Късите и тесни ръкави на сакото му се смъкнаха чак до лактите и оголиха жилестите му ръце. Г. Райчев, ЗК, 55. На Матиното лице се появиха канелени петънца. Устните ѝ оголваха печално долния бял ред на зъбите. Д. Вълев, З, 209. В суровите очи на офицера блесна жестоко пламъче, широките му ноздри потръпнаха, устата му оголи равни зъби под късите мустаци. Той блъсна с юмрук гимназиста и изтръгна верижката от ръката му. Ем. Станев, ИК I и II, 107.

2. Огризвам, обелвам кората или месото, хранителната част на нещо и го оставям голо. Оголвам кокала. Оголвам дървото. Н. Геров, РБЯ, III, 331.

3. Премахвам, отстранявам нещо, което покрива някакъв предмет, площ, и правя те да станат открити, видими, голи. Макар да бе едва началото на февруари, снеготопежът напредваше бързо, оголваше равнината. П. Вежинов, ЗЧР, 132. Разравяхме с крака шумата и като зърнехме някой пън, по-щаст‑

ливи от нас нямаше. Издигах търнокопа, окопавах наоколо и оголвах корените. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Щом слагаха над тях черничевите клони, гъсениците се пробуждаха, вдигаха лакомо черни главички, пълзяха по лъскавите сочни листа и в няколко само минути оголваха пръчките. Г. Райчев, ЗлК, 92. Електромонтьорството е приятна работа.., оголваш жичките, връзваш ги. Цв. Чалъков, ЗИК, 24. Ако се продължава сеченето (унищожаването) кориите у нас, скоро-скоро ще усети нашият народ голям недостатък в поминъка си; а кой ще ни бъде крив, че сме си сами оголиле и опустошиле земята? Ступ. 1875, бр. 7-8, 57. Прибраха се в тракийското си гнездо късно през август, когато жетварите бяха вече оголили нивите и търговските параходи пътуваха, натоварени с червени домати и жълто грозде. А. Каралийчев, ТР, 85-87. // Прен. Опразвам някакво място, като вземам, премахвам от там всички или някакви предмети. Направи му впечатление, че някой нарочно бе оголил гостната — липсваха килимът и завесите по прозорците. К. Петканов, ДЧ, 461. — Наистина, страшно нещо е да ти оголят къщата за дълг, но свикнеш ли с тази мисъл, нищо. Ст. Костов, Избр. тв., 457. След като оголиха стаята на бай Анчо, започнаха да внасят кабели, лампи, рефлектори и разни апаратури. И. Петров, ПР, 110.

4. Прен. Оставям нещо, някого без защита, прикритие, без възможност да се предпази от опасност, като отстранявам от там нещо, някого (обикн. защитници, войска и под.). За същото това време можехме да стигнем Константинопол!.. — Защото тъкмо това би искал Бонапарт: да отпратим войските оттатък Дунав и да оголим цялата си граница. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 556. Но немците не разчитали на нашите части — били сигурни, че те ще се предадат на болшевиките и ще оголят немския тил. П. Славински, ПЩ III, 125. Големите сили на турците тоя път отивали срещу Сърбия и Черна гора. Ясно: Турция оголвала гърба си. Ст. Дичев, ЗС I, 540. Цялото царство е пламнало, а ти Овеч, та Овеч. Ще изпратим царската войска там, че да оголим престолния град! Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 434.

5. Прен. Рядко. С предл. от, откъм. Лишавам нещо от някакви необходими лица или предмети. Оголвам селото откъм работна сила. △ Оголвам завода откъм специалисти.

6. Прен. Правя да се долови, схване, разбере нещо (чувство, мисъл, качество и под.), което е било скрито дотогава. Счупването на мълчанието, вместо да ме избави от неловкост, още повече оголи смущението ми. Бл. Димитрова, ПКС, 125. След смъртта на детето нито тя, нито той можаха да намерят верния път към разбирателство и от ден на ден оголваха своите досадни характери. Д. Кисьов, Щ, 358. Изключителните моменти в живота на отделния човек, както и на народите, имат някакво странно свойство, което парадоксално съчетава най-противоречиви проявления. Те разбулват същината на човека, оголват истинския образ. К. Константинов, ППГ, 303. Липсата на духовен живот и умствена дисциплина оголваха пред него посредствеността на интелекта, над който господствуваха страстите, желанията и понякога дори една зловредна упоритост за успех и материален напредък. В. Геновска, СГ, 270. // Премахвам наслоения, прикрития и под. от нещо, за да покажа истинския му вид. Само един учител, по-сладкоречив, по-убедителен, а в същото време и по-повелителен от всите други, достигва понекогаш да ни просвети, да оголи от вънкашната им блистателност заблужденията, които ни отклоняват от правият път. Ч, 1870, кн. 4, 124-125.

7. Прен. Разг. Отнемам цялото състояние, материалните възможности за съществуване на някого; ограбвам. Та нашето правителство и не мисли за това: дай му да прави избори всеки месец и да оголва народа. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 64. — Оголиха ни! И ризите от гърбовете ни насмал да продадат. А. Страшимиров, ЕД, 192. В нашият град имаме няколко чорбаджие, които оголиха всичката кааза със своите грабежи и обири. СН, СбПер п II, 245. Пет години стана, побирчия след побирчия идат в село, чергите ни извлякоха, децата ни оголиха — дай, каже, за аскера дай! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 395. Заклаха мя! Оголиха мя! Откраднаха париците ми! Кой е тоз человекоубийца? М. Балабанов, С (побълг.), 134. Я думай сега, Неделчо,/../ народа кой ни й съсипал,/ сирмаси кой е оголил,/ кой тежък данък събира. Ц. Церковски, Съч. II, 212. оголвам се, оголя се I. Страд. от оголвам. Фризьорите.. започнаха да въвеждат отново по-късите коси, без да се оголва вратът. Г. Георгиев и др., ФПБ, 35. Врязването напред на Суарес принуждава Божков да играе изтеглен назад, с което се оголва центърът. ВН, 1959, бр. 2516, 3. II. Възвр. от оголвам в 1 знач.

ОГО̀ЛВАМ СЕ несв.; ого̀ля се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло или негова част — оставам гол, без дрехи, кожа, косми, които ме покриват. Тя изохка глухо, едната ѝ ръка се оголи, може би ръкавът беше раздран от куршум. З. Сребров, Избр. разк., 97. Носът му бе изтънял, широкото монголско чело като че беше се оголило повече край слепите очи. Ем. Станев, ИК I и II, 443. Тодора се държеше така, че те не знаеха, какво да говорят. Тъй беше седнала, че краката ѝ се оголиха до коленете. К. Петканов, БД, 204. При тежки лъчеви увреждания,.., по кожата се образуват меху‑

ри, които се пукат, кожата се свлича и се оголват обширни области от човешкото тяло. Вл. Андреев, АЕЖМ, 39.

2. За предмет, площ — оставам без нещо, което покрива повърхността ми. В тропиците дърветата не се оголваха и листата им не пожълтяваха и не окапваха. П. Спасов, ХлХ, 9. Колкото повече възлизаме, хълбоците на планината се оголват, гората се смъква долу и Пирин се явява в нов образ. К. Константинов, ПЗ, 67. Господарят и неговите чиновници от другия кораб забелязали, че морската вода бързо намалява и подводните канари се оголват. А. Каралийчев, ТР, 202. Лесът велик/ умираше/ полека./ И срязана от пътища на кръст,/ от огъня все още топла, мека ‑/ оголваше се плодородна пръст. А. Германов, М, 40-41.

3. Прен. Рядко. Понякога с предл. от, откъм. Оставам без някого или нещо, което съм имал; опустявам, лишавам се. Градът се оголи,.. Хората се евакуирват. З. Сребров, Избр. разк., 8-9. Оголихме се откъм добри специалисти. △ Районът се оголи откъм българи.

4. Прен. Виждам се, забелязвам се, тъй като нищо не ме покрива или прикрива; появявам се, лъсвам, бялвам се. Нощта бавно се топи като пролетен сняг. Далече татък се оголва линия някаква,.., а тук по-близо, из дрезгавината никнат едно след друго дървета, храсти, къщичка някаква. Вл. Мусаков, ЗР, 403. По стръмнините се оголваха скали, чернееха се пукнатини, потъмняха и горите от обилна влага. Д. Талев, С II, 275. — Поиграхте си, сега, моля, платете ми — каза тя, при което се оголиха три златни зъба. С. Кралевски, ВО, 55.

5. Прен. Излизам наяве; показвам се, проявявам се, лъсвам. — Истината съвсем се оголваше: държавата богатее и се закрепва с печалбите и богатствата на тия, които я държат в ръцете си, които ѝ правят правителството. А. Страшимиров, Съч. I, 216. Той [Дикенс] стои по-горе от всичките списатели на века си;.., защото той е зимал страната на потиснатите в обществото и защото посветявал перото си на това, дето да се оголят и излязат наяве жестокостите и преструвките в живота. ССГ (превод), 98.

6. Прен. Оставам без защита, прикритие, възможност да се предпазя от опасност. — Права е нашата политика! Ама на места, където фронтът се оголи, както тука, изпуснахме работата. Ст. Даскалов, СЛ, 18. Противниковата врата беше се оголила, нападението се възползва и вкара гол.

7. Прен. Оголявам1 (в 4 знач.); обеднявам, осиромашавам. — Ехе, оголиха се хората, учителю! Снощният, дето плака, беше от крайненци, а там вече от пет години месо не колят — нямат си хората! А. Страшимиров, К, 76. Оголиха ся вече хората от даванието, ангарии, грабежи. АНГ I, 88.

◊ Оголвам зъби<те си>. Разг. 1. Засмивам се широко. 2. Озъбвам се. Вързани на тел [двата мурджовци] на двата края на двора,.., те не пропускаха човек да мине по улицата, без да оголят зъби. И. Петров, ОЗ, 78. — Повиквателна!.. — Мобилизират нашия обесник! — Нека само го видят очите ми, не от военните, а от свети Петър ще получи повиквателна — оголи зъбите си високият. Д. Кисьов, Щ, 98-99.

Списък на думите по буква