ОГОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГОЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; оголѐя, ‑ѐеш, мин. св. оголя̀х, прич. мин. св. деят. оголя̀л, ‑а, ‑о, мн. оголѐли, св., непрех. 1. Обикн. за част от човешко тяло — оставам без естественото си покритие (коса, кожа и под.). — Ти побеляваш, а моята глава оголява — каза фамилиарно Борис. Ем. Станев, ИК I и II, 256. Този Мехмед ага беше .. опак човек; главата му беше оголяла, лицето му жълто и изпаднало, а очите малки и светливи като на змия. Св. Миларов, СЦТ, 41.
2. Ходя облечен крайно оскъдно или в дрипи, полугол, обикн. поради бедност. За вкъщи няма да остане пак нито стотинка. А са оголели вече, месата им се виждат. Г. Караславов, Избр. съч.I, 332. Народът оголя: три метра басма и три метра шаяк на семейство отпущаха, тая година нито сантиметър. Ст. Мокрев, ЗИ, 232. Тук, под планината, вилнееше дръзко невиждан грабеж .. Хората стигаха от това до просешка тояга. Оголяваха. Умираха преждевременно. Кр. Велков, СБ, 21. — Не искам ни платно, ни... — Ти не искаш, но мъжът ти е оголял — няма риза на гърба си! К. Петканов, СВ, 35. — Ой ле тизе, бего, Радул бего,/ я погледни ка са оголели!/ Извадете до три ката дреше,/ да пременим до три добри слуги. Нар. пес., СбНУ V, 80. // Разш. Оставам без материални средства за най-насъщни нужди, изпадам в крайна бедност. Те [доброволците] оголяха. Едва намираха с какво да се прехранват. Д. Габе, МГ, 152. Ако останете живи от поганска ръка, болярите и болярските слуги ще дойдат да ви искат и данъци, и оброци, та съвсем да оголеете. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 140. Хората оголяха, хванаха да се хранят с трици и с лика да са препасват. НБ, 1877, бр. 68, 265. Осман паша писмо пише, / та го праща до султана: / — Пратете ми малко война, / че ми война намалела,/ намалела, оголела, / оголела, обосела. Нар. пес., СбВСтТ, 778. ● Обикн. нар.-поет. Гол оголявам. Какво разбрахме, като работим? Голи оголяхме и боси обосяхме. Й. Йовков, Б, 32. — Стоене кардаш и юрдаш,.. / не можем веке да одим, /../ из тези чести гъстаци,/ че ний си голи оголехме,/ ем голи, кардаш, ем боси. Нар. пес., СбНУ XV, 25. Ой ми та тебя Мержульо /../ како та й теб накарало/ че ставаш толкози рано/ на войска ли ша ходите/ не стига ли толкоз време,/ голи, Мержо, оголехме,/ боси, Мержо, обосехме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 150.
3. За растение, растителност — оставам без листа, шума, цвят и под. От нея [скалата] се откриваше поглед към крайречната долина, особено през сезоните, когато гората оголяваше, хвърляше листата си. Д. Фучеджиев, Р, 259. Вятърът сигурно е бил ядосан, защото половината от глухарчетата бяха оголели. С. Стратиев, СВМ, 17. Пожълтяват веч горите,/ оголяват дървеса. Ч, 1871, бр. 7, 220. // За растителна площ — оставам без растения, трева, покритие. Поехме пак нагоре. Урвата оголяваше. Ив. Вазов, Съч. XVII, 79. Селските дворове, полето и хълмовете отсреща ту се бялваха под снежни калпаци зиме,.., ту припламваха в благодатни пожари наесен, оголяваха пак, рукваха дъждове. Г. Марковски, СК, 144.
4. Разш. Оставам празен, пуст, гол, без нещо, с което съм изпълнен или покрит. След като не намериха нищо, отново се върнаха в стаята и започнаха да смъкват картините, които беше рисувал брат ми. .. За няколко минути стените съвсем оголяха. К. Калчев, ПИЖ, 29-30. Не можеше да разбере, защо брат му не иска да види, че бащиният им дом ще се разтури. .. Дворът ще запустее, харманите ще оголеят. К. Петканов, Х, 94. Велю .., беше от ония търговци, които с години земат-дават, без да си знаят сметката,.., и чак накрай, като оголей дюкенът им, захващат да се сещат. Ил. Блъсков, ТСР, 4. ● Обр. Балканът беше оголял от жестоките башибозушки набези, опустял — без хора, без храни, без добитък. З. Сребров, Избр. разк., 59.
◊ Оголявам/ оголея като пушка. Разг. Съвсем обеднявам, оголявам1. Тя майка е докарала мъжа си на този хал; от толкоз имот, що беше остал от баща му, сега ги чувам оголели като пушка. Ил. Блъсков, ПБ I, 59-60.
ОГОЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв. (остар. и диал.); ого̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Оголвам (в 1 и 7 знач.); оголям. Мнозина от тези [български] момци в разни места у сърбско са оголявани, като им събличале войнишките дрехи и ги оставяле с по едни бели гащи и по ризици. НБ, 1876, бр. 48, 188. Знаете ли,.., че и ние българете ставаме из ден на ден по-глупави и по-развалени? ... ни събличат и оголяват, а ние гледаме като волове. С, 1872, бр. 31, 245. — Другиит душманин са чорбаджиите!... Чорбаджиите, дето оголяват сиромашта и притискат правдината на людете. Ив. Вазов, Р, 34. оголявам се, оголя се страд.
ОГОЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал).; ого̀ля се св., непрех. Оголявам1 (във 2 знач.); обеднявам. Народ! Бедний народ! Страдае
и от ден в дне осиромашава и се оголява. Бълг.д, СбПер п II, 41.