ОГОЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГОЛЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от оголявам¹. По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ветровитост осъждат тия места на прогресивно оголяване. П. Делирадев, В, 160. По пътищата за Габрово, Севлиево, Трявна .., Русчук,.., обири до оголяване, убийства и поразии! НБ, 1876, бр. 51-52, 202.

ОГОЛЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оголявам² и от оголявам се; оголване, оголяне.