ОГРАБВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАБВА̀Ч м. Остар. Грабител; ограбник. На различни езици говорят хората на труда и алчните експлоататори, ограбвачите на чуждия пот, па макар и да са раждани от една майка. Г. Караславов, ПМ, 76. Старият грешник от Радославовия кабинет, бивш ограбвач на министерството на железниците,.. В. Кознички през празниците отива .. да прави събрание, но селяните с общи викове "позор", "убийци" го изгонят от селото. Пл, 1934, бр. 1561, 4. — Селяните... Тях искаше той да освободи от гнета на притеснителите и ограбвачите. Т. Влайков, Съч. III, 311.