ОГРАДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАДЍСВАМ, ‑аш, несв.; оградѝсам, ‑аш и оградѝша, ‑еш, мин. св. оградѝсах, св. Диал. 1. Непрех. Заболявам от ограма, уроки; урочасвам. За Елкината болест се пръскаха различни слухове. Някои говореха, че оградисала, други — че Божаница ѝ направила магия. Елин Пелин, Съч.III, 72. След мръкване не остават изпрани пелените на детето .. спрострени в двора, понеже с това щело детето да оградиса. СГ, 1894, кн. 1, 561. — Кон оградисал от уроки, донеси що треба! М. Георгиев, Избр. разк., 159. Оградисал е оня, който е минал (нагазил е) по някакво нечисто, лошо място. СбНУ XLII, 141.

2. Прех. Причинявам такова заболяване; урочасвам. Юдите не играят и не вечерят при дървесата и под къщните стрехи нощно време, нито пък оградисват хората като самодивите, а само през деня правят разни злини на человечеството. СГ, 1894, кн. 1, 476. оградисвам се, оградисам се и оградиша се страд. от оградисвам във 2 знач.

— От тур. uğramak 'налетявам на зли духове, урочасвам'. Друга форма: орадѝсвам.