ОГРАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРА̀ДКА ж. Умал. от ограда (в 1 знач.); малка, ниска ограда. Девойката .. се упъти към задната градина; но на вратичката се спря, погледна любопитно-весело към младия монах, после изведнъж бързо прескочи оградката и се затича нататък. Ст. Дичев, ЗС I, 273. Из селото — шарени чешми, декоративни дръвчета покрай настланите улици, нови къщи с железни оградки. Ил. Волен, МДС, 29. Един килнат дървен кръст и една килната дървена оградка пазят тия печални гробове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 38. На масата лежаха незапоените месингови парчета за оградката на парната машина. П. Проданов, С, 31.