ОГРАДЧИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАДЧЍНА ж. Диал. Отделение, преградено място в обор (обикн. за телета); ограда. Прибра телците в студената и влажна оградчина, наскуба един кош слама и я изтърси пред муцунките им. Ст. Даскалов, ПЯ, 8. — А бе то ... нали има душа! — смутено отвърна тя, като завърна гръб, бутна телето в оградчината и понеже не знаеше какво повече да прави, току се извърна към кравата и сложи ласкаво длан върху гърба ѝ. Ст. Даскалов, СЛ, 175.