ОГРАНИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАНЍЧВАМ, ‑аш, несв.(остар.); огранича̀, ‑ѝш, мин.св. ‑ѝх, св., прех. Ограничавам; ограничам. За да избягваш мъдро изкушенията, трябва да обуздаваш чувствата си и да ограничваш пожеланията си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 63. Членът на съдът,.. не спира извършванието на дирението, обаче ограничва действията си,.. само със зимание на мерки, които не търпят отлагание. ВП, 91. ограничвам се, огранича се страд.

ОГРАНЍЧВАМ СЕ несв.(остар.); огранича̀ се св., непрех. Ограничавам се; ограничам се. Даже за съпругата и майката задачата на целий ѝ живот не ся ограничва само с това, за да бъде съпруга и майка. Лет., 1871, 188. Старанията на тези пламенни ревнители [Априлов и Палаузов] на народното добро не са ся ограничвали само за училищни работи. П.Р.Славейков, ГУ, 20.