ОГРАНИЧИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРАНИЧЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който създава ограничения, норми за някаква дейност, действия. Идват месеци на усилени превози.. Ще се наложи ограничителна мярка — да се отпускат вагони само за превоз на запланираните стоки. ОФ, 1950, бр.1814, 2. Вярното и точното превеждане, както и липсата на свободно преработване на повестите се дължи до голяма степен на ограничителното влияние на черквата, която спъвала тогава свободния творчески дух на нашите писатели. БР, 1931, кн. 4-5, 149. Ограничителна наредба. Ограничителен пътен знак.

2. Спец. Който ограничава някакво пространство, размери на предмет или площ, показвайки докъде са границите им. В ограничителната височина на сградите се включва и височината на фундаментите. Ив. Бончев, ЗК, 254. Ограничителна подметка [на обувка]. Тя има предназначение да определи (да ограничи) докъде трябва да стига подгъвът на саята върху стелката. К. Раковски и др. ТГОИ, 181. Един играч .. застава от едната страна на полето за наказателен удар.. .. Център-разпределителят извършва лъжливо движение,.. и заема място от другата страна на ограничителното поле. Б. Такев и др., Б, 31-32. Всеки кристал, като правилна многостенна, форма е ограден със стени, ребра и рогове, които представляват неговите ограничителни елементи. Геол. IX, 123.