ОГРЕБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРЀБВАМ, ‑аш, несв.; огреба̀, ‑ѐш, мин. св. огрѐбах, св., прех. Греба¹ (в 1, 2 и 4 знач.) докрай, изцяло (обикн. от дъното на съд) нещо или остатъка от нещо (някакво вещество, продукти); изгребвам. Вали дъжд, всичко е потънало в кал, машините я огребват или я отъпкват, за да поддържат кръвообръщението — от селищата към Мирний и от Мирний към селищата. Й. Радичков, НД, 99. Огребвам сладкото от тепсията. Огребвам кашата от тенджерата. Огребвам пепелта от огнището. // Събирам с гребло сеното, останало след събиране на първото голямо количество (Н. Геров, РБЯ). // С гребане¹ изпразвам докрай съд или място от нещо сипано или разсипано, разпръснато в него; изгребвам. — Да ми направиш една каца да събира триста оки извара, само че да мога да я огребвам, като се наведа, с пръсти. Н. Хайтов, ДР, 166. А

жена му мислила, мислила, па току огребала зелевата каца. Замесила хляба с чорбата. Г. Караславов, Избр. съч.II, 185. Добитъкът се пръсна из стърнищата на паша, харманджиите прибраха и огребаха харманите. К. Петканов, Х, 192. Огребвам буркана с мед. огребвам се, огреба се страд.

◊ Огребвам/ огреба и пепела (пепелта) от огнището някому. Диал. Ограбвам някого изцяло, вземам му всичко.