ОГРЕЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРЀЙВАМ¹, ‑аш, несв. (остар. и диал.); огрѐя, ‑ѐеш и (съкр. разг.) ‑ѐйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрѐях, прич. мин. св. деят. огря̀л, ‑а, ‑о, мн. огрѐли и (диал.) огрѐял, прич. мин. св. страд. огря̀н, ‑а, ‑о, мн. огрѐни, огря̀т, ‑а, ‑о, мн. огрѐти и (диал.) огрѐян, св., прех. Огрявам¹; осветявам, стоплям. — Под име огън не трябва да разбираме само огъня, с когото ся служим, за да ся греем, но и слънцето, което огрейва сичката натура и прави да изникнуват тревите и растенията. К. Пишурка. МК (побълг.), 260. огрейвам се, огрея се страд.

ОГРЀЙВАМ², ‑аш, несв. (остар. и диал.); огрѐя ‑ѐеш и (съкр. разг.) ‑ѐйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрѐях, прич. мин. св. деят. огря̀л, ‑а, ‑о, мн. огрѐли и (диал.) огрѐял, св., непрех. Огрявам²; изгрявам¹. Печалните облаци като сън излетяваха и красен свет на неизречена радост огрейваше в сърцето ми. П. Кисимов, ОА I, (превод), 118-119.