ОГРЕША̀ВАМ

ОГРЕША̀ВАМ, ‑аш, несв.; огреша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Ставам причина някой, нещо да извърши грях, вкарвам в грях някого, нещо. И сега намери да ме огрешава, когато готвя! Ив.Вазов, Съч.XIX, 82. "Огрешиха ми душа родителите и учителите ми, които в детинството ми не мя научиха, както трябува, на вяра." Лет., 1874, 91. — Господи, душата си огреших! Така да помисля за комшията си. ВН, 1960, бр. 2602, 4. огрешавам се, огреша се страд. и възвр. — Той [карикатуристът] трябва да борави с много неприлични неща, прояви, сам се огорчава и огрешава с чужди престъпления. Ал. Гетман и др., СБ, 166.

ОГРЕША̀ВАМ СЕ несв.; огреша̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. Съгрешавам, влизам в грях. — Боже, Исусе Христе, прости .. огрешихме се с мирски съблазни. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 135. — Бре вие да не сте запалили къщата? Дявол ви взема! — Сакън, шопе, оти се огрешаваш? Ив.Вазов, Съч.XXV, 120. То [детето] няма грехове, нъ ти ако го простудиш [в черква], щеш ся огрешиш. Хр.Данов, Лет., 1869, 98.

2. Правя нещо необичайно, неочаквано за мене, обикн. добро; сбърквам се. Колко щеше да е интересно за посетителите на музея, ако имаше кой да им разкаже за тая изключителна минута. Очевидците за съжаление са вече покойници, а и никой не се е

огрешил да им запише спомените. Н. Хайтов, ШГ, 114. Пишем на директора, плачем се и питаме дали е право да ни режат по два стотака за нищо, а той: "Право е, щом не сте почистили сечището". Не се огреши сам да отиде и да види почистено ли е наистина. Н. Хайтов, ПП, 41.

Списък на думите по буква