ОГРИГО̀РЧВАМ

ОГРИГО̀РЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; огриго̀рча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. Заставам или стоя неподвижен, безжизнен, отпуснат (обикн. от силно чувство, стряскане); вдървявам се. Пешо Безсолния се вцепени насреща му. — Какво така се огригорчи? — пъхна Петко в ръцете му пушката, която стоеше изправена в ъгъла, и подбутна навън. Ст. Даскалов, СЛ, 255. — Ставай, ставай!.. — раздърпа ме мама. — Бие вече третият камбан, ще почне комкаването, а ти още спиш.. — Уж най-много бързаше, па сега си се огригорчил един такъв. Ст. Даскалов, БП, 28.

Списък на думите по буква