ОГРИЗКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРЍЗКА ж. 1. Обикн. мн. Остатък от храна, от хранителен продукт, от който е изядена по-голямата част. По трапезите се

валяха залци, оглозгани кости, недоядени плодове, обърнати стакани. Под пейките в събраните килими и кожи се търкаляха огризки. М. Смилова, ДСВ, 54. Жан Малкия изтърсваше в кофите огризките от чиниите. Б. Райнов, ДВ, 135. Кебапът е готов.., там някой мръвки иска,/ оттатък скромно псе захрупало огризка. К. Христов, Избр. ст, 230. Огризки от ябълки. // Разш. Остатък, малка част от нещо използвано (което се гризе). Джобно ножче тури в един джоб, в друг тури огниво,.., в пети набута огризка от моливче. Й.Радичков, СР, 95.

2. Прен. Малка, нищожна част, дял от нещо, от което са се възползвали други. Сега се бях заловил за нещо сигурно и не исках да го изпускам лекомислено заради просяшките огризки и обидите, и удръжките. Б. Райнов, ДВ, 176. — Видяхте ли? — смееха им се кулаците. — Те ви масовизация! Много народ, малко земя. .. Комунистите се налапаха, а вие, хамалите, обирайте огризката, па догодина и огризка няма да има. РД, 1950, бр. 307, 2.

— Друга (диал.) форма: огрѝзци (мн.)