ОГРОЗНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОГРОЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; огрознѐя, ‑ѐеш, мин. св. огрозня̀х, прич. мин. св. деят. огрозня̀л, ‑а, ‑о, мн. огрознѐли, св., непрех. Диал. Погрознявам; огрубвам, огръдвам. Марко юнак на гора сборева [сборува] / — Горо, горо, що си огрознела? / Дали те е слана осланила, / Ели те е секира посекла? Нар. пес., СбНУ XI, 26. Ка я [Стоянка] йе видела/ млада Петровица,/ виде, завиде ѝ. / Нашла ѝ работа,/ жито да ѝ сейе,/ йега огрознейе. Нар. пес., СбНУ XIV, 30.