ОГРУБЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОГРУБЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; огрубя̀, ‑ѝш, мин.св. ‑ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да станат груби; загрубявам1. Постоянните грижи, постоянните тревоги огрубяват мъжете. Ив. Вазов, Н, 37. Тя усети пръстите на баща си, корави като дървото, което бе ги огрубило. В. Андреев, ПР, 56. На места Ботев си служи с прозаизми ("И зъбим се на тирана", "а вий .. вий сте идиоти"), не за да огруби речта си, а за да приближи повече нашата представа до истинската характеристика на героите си. Лит. X кл, 176. — Защо ме караш да огрубявам нашия разговор? Апостолов ме беше направил звезда, там, в нашето малко общество. М. Радев, СР, 69. огрубявам се, огрубя се страд.
ОГРУБЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; огрубѐя, ‑ѐеш, мин.св. огрубя̀х, прич. мин. св. деят. огрубя̀л, ‑а, ‑о, мн. огрубѐли, св., непрех. Ставам груб (във 2, 3, 5 и 6 знач.); загрубявам2. Поради описаните възли лицето се изменя, огрубява, получава се известна прилика с лъвско лице (Facies leontina). Б. Кърджиев, ОПА, 29. Уйчо им ги изгледваше от глава до пята. — Съвсъм добре изгледате! — рече. Сълнцето ви е малко опърлило и ръцъте ви са огрубели. Б. Димитров, А I (превод), 63. Той [Вардарски] не дочака следователя и заговори пръв, а турчинът .. потрепна от изненада, като чу силния му глас, доста издрезгавял и огрубял през последните дни в затвора. Д. Талев, ПК, 719. След туй приказката ми взе да огрубява. Значи, време е да тръгваме, Анани! Н. Антонов, ВОМ, 55. Предложението на Мария ме лъсти, без да закачи сърцето ми, което, ако и младо, е огрубяло в трудовете на военния живот. Ив.Вазов, Съч. XXI, 82.